Напоследък все съм неспокойна. Всъщност това не е коректно казано, защото при мен като че ли това не е ‘временно състояние’.. в смисъл, в повечето от времето не съм спокойна.

Все имам чувството, че нещо ще пропусна, нещо важно, нещо което трябва да видя.
Мислех си за спокойствието kaто за нож с две остриета.
Ако не си спокоен, вниманието ти е повишено,
и често забелязваш повече неща, отколкото когато сетивата ти са притъпени от удоволствията.

От друга страна, май отново всичко опира до приоритети.. Дали за теб е по-важно да си щастлив, или да виждаш ?

Минусите са, че ако си твърде напрегнат най-вероятно ще пропускаш повече няща, от тези които виждаш - така че излиза, че е по-добре да си спокоен.

Но то като се прекалява с каквото и да е, все не е добре.

Неспокойствието като нещо полезно - в умерните количества. Защото реално, когато човек мисли, той е в напрежение. Май освен до приоритети нещата опират и до граници. Човек да може да си казва стоп = самоконтрол, умереност. Баланс .
Най-трудното. Перфектен баланс. Дали е възможно?

ICO

…или как държането на нечия ръкa неусетно тe привързва към него.

В “Ico” главният герой е момченце - викингче, което са изхвърлили от селото му, защото на главата му растат рога.

Той успява да избяга от мястото, където са го заключили и пътя си навън среща едно момиче. Момичето не изглежда от неговия свят, не говори неговия език.Облечена е в бледо. В много бледо-синя рокля с орнаменти. Ико и тя бягат заедно. Тичат хванати ръка за ръка.

Той я пита защо е тук, но не разбира отговора й.

Тогава сенките започват да я дърпат, той трябва да пусне ръката и, (чак тогава, дори физически се усеща, привързаността му, за която вероятно не си е давал сметка до този момент). Но сега, чак сега усещането ги о връхлита с всичка сила. Усещането, че я няма до него, тъй като се налага да пусне ръката й, за да се бие с дърпащите я надолу..
Ако не успее да се пребори със сенките и те я вземат играта свършва..и то по много един специфичен начин - всичко наоколо,

навсякъде се вкаменява.

= = = = = = = = = = = = = = = = = =

A NY magazine review says:
Unlike many great video games that excite without exactly delighting the eye, this game is beautiful, an exquisitely detailed world of torchlight flickering on vast brick halls and strange stone idols.
It is also a game of unparalleled sensuality—you find yourself pausing on a walkway high above the glittering sea, holding the princess’s hand, the sun on your face as the cries of seagulls disappear into the wind.