Freedom is my Home

Отдавна не съм сядала, за да пиша. Може би трябваше, но все не намирах време, и винаги имах чувството, че буквичките са твърде стерилни, за да пресъздадат напълно живота. Но мисля, че си заслужава да разкажа за днес например (:
Бях в галерия ‘ Арт 36 ‘ на изложбата на Гълъб Гълъбов, и честно казано много ми хареса. Бях чула за нея в някакво предаване, докато минавах през стаите и се заслушах, което ме накара и да се загледам. Човекът е смел, много открит. Повече отколкото мисля, че на негово място бих била.
Лично аз се накефих, защото усещането от изложбата е на светлинни години от самоцелност.
Заговорихме се, и тя каза, че първоначално като е видяла рисунките му и се е притиснила. Попих я защо, макар че бях почти сигурна за отговора. И като започна да намира трудно думи и да се мръщи с многозначителен отговор, предположих:
- Темите ?
- Да. - рече тя.
Самият автор в интервюто беше казал, че има доста воайорски поглед към себе си, че прави тази изложба не за да има продължение, а за да приключи периода си на самоанализи.

през мен

Аз не се притесних, но не е съвсем същото като с нея, защото аз бях подготвена какво ще видя.
Стори ми се доста искрено, и се възхитих на смелостта на Гълъбов. Тя попита дали съм художничка (:За втори път ме питат, че рисувам - рисувам, но то моето е по-скоро художничка по душа.
На кратко, с няколко думи - възторгна ме, защото не зная дали аз бих имала смелостта да покажа толкова цялостно пред хора, които съвсем не ме познават.

Сутринта пък бях в музея на спорта на стадион “Васил Левски”, в общи линии е зала пълна с отличия, но на мен ми хареса. Даже ми се насълзиха очите по едно време, та пак си помислих каква лигла съм. Изглеждат само купи и медали, но какво да правя като имам склонност да се потапям в нещата. Като си затварях очите и чувах ръкопляскания (да такива са моите очи), представях си дните пред състезание, в които не спят, безкрайните тренировки, в които се влагаш целия, и погледите на кокурентите ти - те също са като теб, също искат да победят. Ти си съвсем малко по-добър от тях, кагато си във върхова форма. Значи трябва да си в такава (забравяш за почти всичко освен състезанието, и когато мине, ако не спечелиш ти е толкова трудно да повярваш, че съществува и друг свят.. някъде там.. навън. Изглежда така далечно, абстрактно). Но в музеите не се излагат положени усилия и достойна борба, а успехи.
Просто така стоят нещата.
Но аз мисля, че трябва да си припомняме постоянно, че целта трябва да е достойното извървяване на самия път на живота, не непременно постигане на резултат.

На път към вкъщи минах през един магазин за джунджурийки, на име “Птицата”. Казах на продавачката с усмивка, “Вие работите в магазин “Птицата”” , и двете се усмихнахме. Не устоях да не си взема нещо за спомен, и си купих едно магнитче за хладик с надпис ” Ако нямаш усмивка, ела. Ще ти дам една от моите.”

А сега отивам да гледам “duende” (:
Има дни , в които просто ми се ще да бъда на поне три места.

No Comments »