обич - “Escape from Freedom”
май 15th 2007sveti &
Разбирането, утвърждаващо идеите на Лутер и Калвин, а също и на Кант и Фройд, е: егоизмът е идентичен с чувството да обичаш себе си. Да обичаш другите е добродетел, да обичаш себе си е грях. Освен това обичта към другите и обичта към себе си взаимно се изключват.
Теоритически сме изправени пред заблуда, свързана с природата на обичта. Поначало тя не е “причинена” от даден обект, а е “плаващо” качество на едно лице, което само се актуализира с определен “обект”.
Тя не е “афект”, а активно устремена, вътрешна приобщеност, чиято цел е щастие, растеж и свобода на нейния обект. Обичта е готовност, която по принцип може да се насочи към всяко лице или обект, включително и към самите нас. Изключителната обич сама по себе си е противоречие. Неслучайно определено лице става “обект” на нейната изява. Факторите , на които се дължат специфичният избор в това отношение, са многобройни и сложни, за да бъдат разглеждани тук. Същественото е обаче, че обичта към даден ”обект” е само актуализация и концентрация на „плаващата” обич към определени лица. Тя не се покрива с идеята за романтична любов, според която има само един единствен човек в света, достоен за нея, и че влюбеният изоставя чувството си за близост с всички останали. Обич, която може да се изпита единствено към едно лице, показва именно поради този факт, че не е всъщност обич, а садо-мазохистична привързаност.
Принципното одобрение, съдържащо се в обичта, е насочено към обичаното лице като въплащение на основни хуманни качества. Обичта към един човек изисква обич към човeка изобщо, която както често се предполага, представлява една абстракция, конкретизираща се „след” влюбването в съответното лице, или обогатяване на изживяното по принцип чувство с определен „обект”. Обичта изобщо е предпоставка за конкретна обич, макар че генетично възниква при контакта с друг индивид.
От това следва, че моето Аз по принцип е дотолкова обект на моята обич, колкото и всяко друго лице. Утвърждаването на моя собствен живот, щастието ми, моята свобода и развитие се корени в една принципна готовност и способност за подобно отношение. Щом личността има тази готовност, тя също така може да я прояви и към себе си. Ако е в състояние да „обича” само другите, тя изобщо не е способна да обича.
- -
Erich From