dew
апр 17th 2007sveti
Сутрешната роса пада по неин си специален начин. Малко облаче дим пълно с капки стои над тревата и я целува. И като се насити на целувките си отива, но й оставя спомен evidence that it was real. всичките капчици по събудената земя не са сбогом, а само обещание, че ще се върне скоро. Всеки ден си отива.. и всеки ден се връща, през нощта кой я знае росата къде се пилее, но на сутринта е въплъщение на свежест. Но и точно затова връзката им е издържала толкова стотици и хиляди години, защото не са постоянно заедно.
Заедно са да се вдъхновяват и подкрепят, но и са свободни да дишат.
Защото всички отношения, дори да не само любовните, имат нужда от въздух. Всяка връзка трябва да диша, само така може да живее. А живота.. в живота по-голямо щастие няма от споделянето на свободата на друго човешко същество с твоята. Но това е друга тема..
**
Хм, понякога блъсканицата в рейсовете не е чак толкова ужасна, да си призная честно за пръв път виждах как пада росата. И най-вероятно нямаше да я забележа, ако не бях чула двете хлапета в рейса.
Днес пък се качи някакъв образ, хубав мъж симпатичен беше. Изглеждаше ми над 35-38, няма значение. Та в рейса беше върховната блъсканица не е истина.. Много специфично усещане е когато нечии устни са на 5 сантима от твоите, но както и да е, и това е друга тема.
Та.. в рейса явно имаше някакъв познат на тоз типаж и му вика ” Оо, Освалдо Риос* !”
И той: ” О! Ама ти тука ли си бил.. Salam aleikom” , и след малко пак се обади, да каже че пук от тоя автобус трябва да ни пратят направо в балетната школа. (което си беше съвсем вярно)
Не знам защо се смях, но се смях много. Не знам и защо винаги ми харесват мъже, които ми говорят тотални простотии.. (?) В смисъл - не еднообразни.
Оня ден един колега се оплаква, че при него все идвали шофьори-педали. И аз му възразих, че е много малко вероятността всички да са педали. Пък!
Той не се съгласи.. ама негова работа, да става майтапа. И ми вика, ако дойде някоя госпойца засукана да ми я пратиш на мене. Чу ли? - вика, ама само като я видиш някаква мисирка засукана, и на мене даваш!
Не знам защо ми стана страшно смешно.. ..Мисирки не бяха ли жените дето гледат гъски? 
Аз всъщност днеска имам лош ден. Абсолютния кошмар. Но не ми се пише за това.
Хубавите неща трябва да се споделят.
Лошите, докато не те убият - трябва да се забравят. (или поне не да мислиш за тях постоянно)
И в тази връзка, към хубавите неща де, отпреди два-три дни ми се щеше да опиша едно усещане.
Както си слушах японска музика в часа за забравяне на лошите неща в едно клубче наблизо, и едно упражнение много ми хареса как го описваше. Бяхме застанали в поза лотос, които можеха.**
Инструктурката каза да си повдигнем ръцете нагоре с длани над главата, и да си представим, че над нас има водопад.
Хубаво е.
А пък и като от уредбата струи отпускаща музика. Тихичка, хармонична, и сякаш душата ти се изливат от тялото, и изприпква, танцува и подскача навсякъде, докато най-накрая се прибере вливайки се в глинения съд на мелодията. И застане там в нейната форма.
Докато ги правех упражненията и си мислех за емоциите на жените. Всичко идва от жлезите нали.. поне така казва Пратчет.
Някакви тотални амплитуди в настроенията. Все едно настроението ни е топче а пинг-понг.
усещаш всичко някак по……… близо.
Понякога много ме е яд на тия сривове - изведнъж от пределно ярко всичко става в черни краски, а хората са силуети от многопластово сиво. А друг път съм благодарна за тази чувствитлност.
Какви шашави неща помня..
Ето например това : Помня, вчера когато една пеперуда си разпери крилата точно в миглите ми, беше странен сблъсък.
* За който Освалдо Риос не е познат, това е сладникавия главен male от сапунения сериал “Касандра”, от навремето.
**повечето бяхме в полулотос, ама то е мн по-лесно. Така ми се ще да успея някой ден, но просто не съумявам да си кача петите над колената.