Fly| dont. walk

Ултимативната свобода на движението.
Обръщам се към тази тема с това име, защото не съм сигурна как иначе да я нарека. Става дума за един сравнително нов вид спорт, чиято основна идея е да максималното развитие на умението да се движиш свободно в градска среда.
Включва Фрии Рън (Свободнно Бягане), справяне с препятствия (например прескачане на парапети), както и скокове между покриви Сериозно говоря.. момчетата скачат 3 до 5 метра, със засилка. Скачат си между покривите като диви котки..
Гледах няколко клипчета и се повпечетлих. Parkour Generations in the city
Става дума за контрол въху тялото, да. Но не е само това. Идеята е себеусъвършенстване , вътрешен мир и движение. That’s all i want .
Харесах си и една статийка за бешумното движение и част от нея съм пейстнала по-долу.
Има и друго нещо, обаче.. Както почти всичко останало, с безкрайно малки изключения, така и този спорт го е докоснала покварата на парите. Зачетох се по темата, защото ми беше интересна, но нямам намерения да я преразказвам. Основната концепция беше, че вече по света има доста хм ‘школи’, които се наричат с различни имена, и в общи линии са с идеална цел - да се движим повече и контролираме все по-добре.
Та.. излишно е да казвам, че хората са готини, за мен всички които са тръгнали по този път са такива. Дейвид Бел, обаче, който се води за създател на Паркур плъзва пипалца навсякъде , и се чувства с правата на монопол върху името.
Създава фирми и има претенции всички приходи да отиват в неговия джоб.
Какво значение има името? Нека имат различни имена.
Хората са различни.
Видях статия на някакво същество, което мн се беше разстроило, че вярва в лъжа.
Разбирам го, честно казано.. но това все пак е само име. Идеята е съществена все пак..
Аз бих била Радосвета и ако не се наричах така.

“They didn’t understand the spirit. ”
Но хъм, какво е това - познатата до болка история за вяра в лъжа. Гнусно, нали. Ем, винаги адски боли от първите лъчи, които минават през пропукващата се стена от илюзии.
Както и да е.
Страшно е да го приемеш (животът дава всякакви поводи, вече го чувствам като
dejavu), но ако го направиш - после има много интересни неща за откриване.

Truth will set you Free. Ето я и статийката -
Безшумно: Тишината

“Тишината, в повечето случаи, демонстрира ефикасност. Движейки се и издавайки минимален звук стъпвайки по земята демонстрира огромен контрол над мускулите. Ако искате да знаете до каква степен сте развили своята координация, бързина и баланс, по-скоро слушайте, отколкото да гледате. Колкото по-малко чувате, толкова сте по-ловък.\” - Scott Sonnon, Майстор на Спорта, треньор на националният отбор на САЩ

Колко често спирате, за да се вслушате в света около вас? Всъщност, колко често се вслушвате в себе си? Естествено, това понякога може да е трудно, имайки в предвид постоянното бръмчене на обществото. Шум, светлини, бързото препускане в града - тези неща вече са в нашето ежедневие толкова много, че вече сме забравили насладата от естествената тишина.

Обикновенно се стремим към нехармоничен живот. Това се доказва от всекидневната непохватност и тракане което издаваме всеки ден във всяка работа. Хората винаги викат, за да бъдат чути, изстрелват мненията сякаш с автоматични оръжия, тряскат врати и тропат с крака, като капризно дете изискващо внимание от възрастните в стаята. Постоянно шум.

И какво е шумът освен прекъсване на вечната тишина? Тишината е основата. Тишината е това, към което се стремим. Не временното затишие, получаващо се когато не правим нищо, а великата тишина, която е резултат от майсторството с което някой изпълнява дадено изкуство.

Защо да сме тихи?
Важно е да разберем, че не е прото така. Това е цел. Тази цел е да подобрим и усъвършенстваме контрола над физическите си умения. Да се движим тихо означава да се движим с абсолютна прецизност и постоянно усещане на тялото. Вие трябва да избирате колко шум да издават стъпките ви, а не произвола на съдбата. Добър пример за това е движението на котката във вашата къща - всяка степка е обмислена и преценена, приземяванията са контролирани и всякакъв ненужен звук е отстранен. Котките се движат с перфектен контрол над тялото.”