Цветът на Магията е първата книга на Тери Пратчет, която прочетох. Честно казано - не се бях сблъсквала с подобен автор.
Със неповторимия си хумор Тери Пратчет оставя много специфична усмивка на лицето ти.Доста хаплив, но по изключително деликатен начин..Нещото което прави с писането си, за мен може да се сравни само с ‘интелектуален гъдел’ . Макар да е доста срязващ на моменти, това си е съвсем заслужено.
Много се смях на един диалог от “Морт”, няма да преразказвам случката. Но като цяло в страница и половина се води диалог, който води до следните финални думи:
“- Значи не можете нищо, така ли? Доколкото разбирам, не притежавате абсолютно никакво полезно умение, замисляли ли сте се да станете учител ? ” .
Както и да е, ще оставя болезнаната тема за сега. Просто Пратчет пише адски свежо.. Помня, още един такъв момент, в който прихнах да се смея, тук го вадя от контекста, но няма начин. Минават си двамата главни герои от “Цветът на магията” през една местност с високо магийно поле, и в главата на нескопосаният магьосник изведнъж с ужас се прокрадва осъзнаването, че са в такова поле. И така, както паникьосано си говори със своя спътник за съмненията си, че наоколо се вихри много силна магия наоколо, един притичвах храст му казва: “Да, точно така е.”
След, което историята си продължава съвсем нормално.
Всъщност, това е един почти незначителен детайл, но просто ме изкефи. Друго нещо, което ясно помня беше начаото на продължението на тази му книга. То бе следното:
- Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.
Хм, просто ме кефи този човек.. Наскоро почнах да го чета, а вече почти три негови книги прочетох. Даже от “Цветът на магията” и “Морт” сиизвадих любимите изказвания.
Ето тук, споделям:
- “Ужасът му се беше изчерпал”.
- “Доброто и злото са едната страна на монетата, другата - Душеядецът “
- “Съсредоточил се беше да не полудее”
**> Хареса ми и начина, по който е структурирана книгата. Мног последователно те въвежда, и сякаш не те държи за ръка. Интересен ми беше и факта, че последната клава от тази му книга е “На ръба”. Там един воден трол, спасявайки нескопосания магьосник и първия турист в света на диска, от изпадане от ръба му казва:
“- Живея тук на Ръба цели пет години. Всяка нощ излизам и гледам надолу - но никога не скачам.
- Трудно е да събереш кураж тук, на Ръба.”
Темата за ръбовете по принцип на мен ми е любима. Някъде около този момент водният трол казва : (любопитенфакт е също, че водният трол, изграден изцяло от вода, се влияе, както приливите и отливите от луната. Това, което става при него обаче е че височината му нараства и намалява.)
- тук на Ръба си проличава от какво си направен.
–
Тери Пратчет пише за магия. Автор е на цяла поредица книги за света на диска.
Аз лично обаче, съм на мнение, че само един рационален човек, напълно отричащ магии и т.н. е способен да напише да пише така за тях. Иначе винаги се усеща тежест. - Когато някой се вземе твърде насериозно, независимо дали е с магиите или каквото и да било друго.