The things you’ve been through
you can’t imagine the change in yourself>

Вчера дочетох тази книга “Преобразеният” и ми хареса.
Много неща в нея ми харесаха,не само защото бяха описани добре, но може би най- вече, ми хареса на лична основа.

Спомних си за неща, които съм изпитвала..Например това, че след като си бил на определени места, след като си преживял някои събития, вече не можеш да бъдеш същия

Как си мислиш, че искаш дадено нещо да стане, но не си даваш сметка, че когато то стане – ти вече ще си различен,
и ще го чувстваш по различен начин.
Ще имаш съвсем различни критерии, които даформират преценката ти. Твоето отношението ти дори към самия теб. Защотовече няма да си предишното твое “ти” (аз). А ще бъдеш “ти”, който си сега, частите, които си запазил и пренесъл от себе от миналото в бъдещето ще мислят и чувстват.
Няма да бъдеш ти, който си сега, без натрупания в последствие опит.

Което избърса прахта от забравените въпроси в мен.
- “Колко от теб остава, след всичко преживяно?”
- И какво значи ‘’всичко’’, при положение, че е пределно ясвно, че абсолютното ‘’всичко’’ не би могло да бъде изживяно от никое ъщество. Достатъчно ли ‘’всичко’’ да бъде наречено поредица от събития, които дълбоко са те разтърсили и съответно променили?
- “ Коя част от себе си наричаш “себе си”, кое ако се промени от теб няма да си ти ?”
Аз мисля, че мога отговоря засебе си що-годе на този въпрос. И мисля, че е важно човек да има представа.

Разхождах се из залите на спомените си и прелиствах събитията от моя живот в ума си. .. Къде съм била, с кого, какво ме е трогвало, какво е ме е променяло, какво е променяло начина, по който мисля.
Къде съм се губила, къде съм изгубвала частици от душта си, къде съм се намирала, къде съм искряла по-силно от слънцето. Защто вярвам, че щастието свети и искри по-силно от слънцето. Защото вярвам, че искренето е способност на наистина специалните хора, чисто човешка способност. Слънцето не искри, то гори и изьпраща вълни.
= =

Когато се върнеш на мястото откъдето си трънал не си същия.. Очите ти не са същите.
Все едно лицето ти да е различно отвътре.
И затова другите не виждат, не забелязват разликата,
Само тези, които те познават усещат, че “не си същия”.
Само тези хора, които са имали способността да виждат, да те различават, когао искриш.