The Longest Journey #2
сеп 16th 2006sveti
The Longest Journey.. помня, че първата част ме беше развълнувала силно . Започваше така - главната героиня, съвсем обикновено момиче сънува.. В съня й имаше бял дракон, който беше пазител на баланса . В съня си тя се намираше върху късче земя на средата на нищото. Или по-скоро, на място като островче, само че не в море, а в небето . Като погледнеше надолу не се виждаше нищо освен пустов и мъгляви далечни небостъргачи. /по-късно се оказва, че нашата героиня живее в бъдещето/ Но както и да е, мисълта ми беше.. малко след като се появи Белият Дракон, в далечината се засили нещо, на външен вид като черна вихрушка, продължаващо да се приближава все по-близо - Хаосът. Белият Дракон влиза в битка с него, пропъжда го за известно време а след това, уморено издъхва. Оказва се, че Белият Дракон е бил пазител на баланса 1000 години.. и сега, когато го няма.. сами се досещате .
Тя (Дракона), си отива с думите: “Баланса е в твои ръце . От теб зависи дали ще го опазиш..”
И тя се събужда. (…)
–
‘Това крехко равновесие.. във всеки от нас. А хаосът е толкова силен. Имаме потенциала, но дали ще се справим; можем да сме по-силни от него и да не му позволяваме да се разпростре в нас. Тежко е, но можем. ‘ - Хареса ми посланието и факта, че макар да изживяваме всички тези трудности (както в играта), съвсем детайлно, все пак посланието е позитивно.
Имаше много специални неща в тази игра. Не мога да ги разкажа всичките. Струва си, само това ще кажа.
Пък и самото заглавие.. ” Най-дългото пътуване” - да ви напомня за нещо? Нещо адски свързано с вас, живота?
Но, както и да е, няма да се отклонявам от пътеката на мисълта, която сега съм си избрала. А именно ” The Longest Journey #2″ .
Когато чух за излизането й, първоначално бях скептично настроена . Както е винаги човек, който е изживял нещо специално и мисли, че освен при някакво невероятно съчетаване на щасттлива случайност и мисъл, това преживяване няма как да бъде докоснато по достойнства, а камо ли - надминато.
Ала втората част ми хареса повече..
Тя беше като първата, като усещане - несигурност, сблъсъци, обич и гаден свят, трептящи в чувство за “LostAlone”, човешки отношения, приятелство .
Ала освен това, беше и пораснала.
Като мен.
Всичко тези неща са задълбочени във втората част на най-дългото приключение. В известен смисъл затова я чувствам близка, макар и още да не съм я завършила.
Но пък.. това си е моето ‘най-дълго приключение’, не искам да бързам . Не съм забравила, няма и да забравя. Единствено искам да си го изживея, като обръща, внимание на всеки момент, доколкото е по силите ми. Защо да бързам ? Така и така един ден ще стигна до финала, и когато затворя очи в края да си кажа, че освен, че съм виждала.. че съм живяла и обичала.
Не искам да бързам. Майната им, какво мислят всички хора. Когато лампите изгаснат, и от забързаното ежедневие аз изведнъж се озова зад четирите стени на болнична стая (няма значение, заради какво, защото ме е блъснала кола, или ми се е спукал апендисит, или просто заради неправилният ми начин на живот), аз ще съм сама със себе си.
Наистина ми е мъчно, когато разочаровам някого, но нямам избор. Да ме мислят за каквато искат.
И ако толкова имат нужда от това, да лепват ми етикет . Нека бъда студена и гадна. Съжалявам, нямам време за всико, животът ми е един . Просто искам да живея.
И такам.. което пък ме връща на TLJ 2
The Longest Journey 2:DREAMFALL
Основните проблеми, - загубата на вяра. Несигурността кой си и какво искаш. Имаш нужда от време, за да анализираш и себе си и ситуацията, което да ти даде възможност да вземеш решения, за да си уверен по-късно в избора си, а не да се случи нещо и да се питаш: “Аама какво стана с живота ми?!?”..Изглежда просто нали.. да се огледаш извън себе си и вътре, и да решиш.
Ала всичко и всики (вкл. хората, които обичаш) те притиска.. сякаш живота не е твой, имаш такова усещане.
Зоуи, героинята с която започвате да изгаете във втората част е младо момиче. Тя е “a high school drop-out”, напуснала е още първи курс университета, защото не е била убедена, че това иска за живота си. Искала е, да се изясни със себе си , защото ами, как да кажа, на мен ми е близко в момента това усещане :
Изправен си пред избор,
избор, касаещ непосредствено бъдещето ти. Искаш да си сигурен, в това, което решиш правиш.
Искаш да си уверен в избора си, имаш нужда да вярваш, че не с живота ти не става просто ей така “каквото се случи”, а правиш нещо, което ти - сам, със своят Активен Избор, си избрал за себе си .
Защото знаеш, че живота после в такава въртелжка ще те завлече, че няма да имаш време за мислене, енергията ти ще е погълната в това, което “трябва” да правиш.
Когато си още млад, и все пак си даваш сметка, това прави нещата значително по-тежки. Защо мислиш толкова? Защо все се бунтуваш срещу реалността? Този тийн - бубт, не е ли всъщност едно нескрито желание да изкрещиш в лицето на реалността, че й връчваш декларация за независимост .
Ала, не е толкова лесно, от някои неща никога няма да си свободен. Не е хич лесно да го приемеш.. Но, както и да е, животът продължава.
Така става и в играта. Близък за нея човек я моли да му направи услуга, да вземе един пакет от жена в града.. и оттам започват чудните и дивни истории. Зоуи разбира, че малко, адски малко от нещата, които вижда са “worth to be trusted”.
В този смисъл героинята търпи развитие, което на мен специално ми харесва.
Тръгвайки по следите на приятеля си - журналист, тя се изправя пред представите си за света.
Огромна, утвърдена корпорация, рекламира устройство за “endless entertainment”, което е способно да ви нарака, да усещате с осезание, как мечтите ви се сбъдват.. обаче, за това трябва да има достъп….ммммммм до мечтите ви. Усешате ли уловката, каква ВЛАСТ би дало това ?! Няма да разказвам повече, защото е неправилно. Обаче..самото усещане.. враг, който действа подмолно, никой наоколо няма да ти повярва.. но ти вече нямаш избор, вече си такъв какъвто си. не можеш да изтриеш видяното. Освен, че светът ти се е срутил навърху ти, с гръм и трясък, ти си даваш сметка, че не бива да се отдаваш на чувствата сди, защото нямаш време. Защото трябва да действаш.
Ала и се съмняваш във всичко.. “What is this? - Apples, ..sure looks like apples. But I’m not taking anything for granted anymore”