Спокойствието - нож с две остриета
май 17th 2006sveti
Напоследък все съм неспокойна. Всъщност това не е коректно казано, защото при мен като че ли това не е ‘временно състояние’.. в смисъл, в повечето от времето не съм спокойна.
Все имам чувството, че нещо ще пропусна, нещо важно, нещо което трябва да видя.
Мислех си за спокойствието kaто за нож с две остриета.
Ако не си спокоен, вниманието ти е повишено,
и често забелязваш повече неща, отколкото когато сетивата ти са притъпени от удоволствията.
От друга страна, май отново всичко опира до приоритети.. Дали за теб е по-важно да си щастлив, или да виждаш ?
Минусите са, че ако си твърде напрегнат най-вероятно ще пропускаш повече няща, от тези които виждаш - така че излиза, че е по-добре да си спокоен.
Но то като се прекалява с каквото и да е, все не е добре.
Неспокойствието като нещо полезно - в умерните количества. Защото реално, когато човек мисли, той е в напрежение. Май освен до приоритети нещата опират и до граници. Човек да може да си казва стоп = самоконтрол, умереност. Баланс .
Най-трудното. Перфектен баланс. Дали е възможно?